„СМУТА”
Владимир Владимирович Лавров (1951-2014 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БУНТ
Народът си мълчи, но бунтът
заченат е сред тягостния мрак,
мълвата за съдбовната минута,
когато младенец ще кресне пак,
е тъй реална, че кръвта гъстее
и мазна пот под ризата застива...
Не могат да заспят от страх дебелите,
а кльощавите още се приспиват.
Смъдят очите, но сънят не идва,
предчувствие за приближаващ смерч
нахлува в царски спални под завивките
и разпилява и венец, и герб.
Пристяга хватка обръчът! Напрегнато
пропуква като орех челна кост,
витят сенки на предшественици
и стискат слепите ръце на страх и злост.
Все още не е изкривена шията,
гръклянът гърчи се, боли ни всеки вик!
За здраве стара врачка ни облива
с отвара. Но е посинял езикът...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
* Литературно-художественный альманах „Под часами” № 10, кн. 1, 2011.
Владимир Лавров
СМУТА
Народ безмолствует, но смута
Уже зачата в духоте ночи,
И ощущенье роковой минуты,
Когда младенец громко закричит,
Так явственно, что кровь густеет в жилах,
И стынет под рубахой липкий пот…
Не спится в эту ночь на ложах жирным,
Худым зевота раздирает рот.
Песок в глазах, но сна как не бывало,
Предчувствие грядущего конца,
В дворцовых спальнях сдернув одеяла,
Вошло в изломы царского венца.
Как тесен, тяжек обруч! В напряженье
Трещит орехом лобовая кость,
И мечутся предшественников тени,
Хватают за руки слепые страх и злость.
Пока еще не свернутая шея
Уже болит и дергает кадык.
Слюною брызжет баба-ворожея,
Сует отвар, но посинел язык…
---------------
Владимир Владимирович Лавров е роден на 15 юни 1951 г. в гр. Ташкент в семейството на военнослужащ. По образование е строителен инженер. Живее в гр. Смоленск. Пише поезия и проза, превежда поезия от няколко езика. Член е на Съюза на руските писатели, на Руския литературен клуб и на много литературни организации и сдружения. Отговорен редактор е на алманаха на СРП. Автор е на книги, между които и 4 стихосбирки. Публикува в авторитетни литературни издания и алманаси като „Аврора”, „Арион”, „Нева”, „Крещатик”, „Москва”, „Литературная Россия”, „Под Часами”, „Озарение”, „Край городов”, „Сетевая поэзия”, „Острова”, „Настоящее время”, „Новый Карфаген”, „Новое русское слово”, „Форвертс”, „Зеркало”, „Башня”, „Слово World”, „Русское литературное эхо” и др., творчеството му е превеждано на десетки езици. Лауреат е на международни поетични конкурси, носител е на много литературни награди. Умира на 14 март 2014 г.